Държави в Централна Африка
Колко нации в Централна Африка
Разположена в средната част на Африка, Централна Африка се състои от 9 държави. Ето азбучен списък на всички държави в Централна Африка: Ангола, Камерун, Централноафриканска република, Чад, Демократична република Конго, Екваториална Гвинея, Габон, Република Конго и Сао Томе и Принсипи. Сред тях три принадлежат към PALOP – португалоговорящите африкански държави (Ангола, Екваториална Гвинея и Сао Томе и Принсипи).
1. Ангола
Ангола е република в югозападна Африка и граничи с Намибия, Замбия, Демократична република Конго и Атлантическия океан на запад. Португалският е официалният език на Ангола и има население от малко над 24 милиона.
 |
|
2. Камерун
Камерун, официално Република Камерун, е унитарна държава в Централна и Западна Африка.
 |
|
3. Чад
Чад, официално Република Чад, е държава в Централна Африка. Граничи с Либия на север, Судан на изток, Централноафриканската република на юг, Камерун и Нигерия на югозапад и Нигер на запад. Северната част на Чад се намира в пустинята Сахара.
 |
|
4. Габон
Габон, официално Република Габон, е република на екватора в западна Централна Африка. Страната граничи с Камерун, Конго-Бразавил, Екваториална Гвинея и Атлантическия океан.
 |
|
5. Екваториална Гвинея
Екваториална Гвинея е една от най-малките държави в Африка. Страната е разположена отчасти в континенталната част на Западна Африка и отчасти на пет населени острова. Страната граничи с Камерун и Габон, както и със залива Биафра в Атлантическия океан.
 |
|
6. Централноафриканска република
Централноафриканската република е република в Централна Африка, разположена на север от екватора. Страната граничи с Чад, Судан, Южен Судан, Конго-Киншаса, Конго-Бразавил и Камерун. Около 4,6 милиона души живеят в Централноафриканската република.
 |
|
7. Република Конго
Република Конго, често наричана Конго-Бразавил (RC), е държава в Централна Африка.
 |
|
8. Демократична република Конго
Демократична република Конго (ДРК), или както често се нарича Конго-Киншаса, е държава в Централна Африка. Тя е втората по големина държава в Африка по площ и граничи на север с Конго-Бразавил, Централноафриканската република, Южен Судан, Уганда, Руанда, Бурунди, Танзания, Замбия, Ангола и малка крайбрежна ивица до Атлантическия океан. Демократична република Конго има четвъртото по големина население в Африка с малко над 77 милиона жители.
 |
|
9. Сао Томе и Принсипи
 |
|
Страните в Средна Африка по население и техните столици
Както беше отбелязано по-горе, в Средна Африка има девет независими държави. Сред тях най-голямата държава е ДР Конго, а най-малката е Сао Томе и Принсипи по отношение на населението. Пълният списък на страните от Средна Африка със столици е показан в таблицата по-долу, класирани според последното общо население.
| Ранг | Държава | Население | Площ (km²) | Капитал |
| 1 | Демократична република Конго | 86,790,567 | 2,267,048 | Киншаса |
| 2 | Ангола | 30,175,553 | 1,246,700 | Луанда |
| 3 | Камерун | 24,348,251 | 472,710 | Яунде |
| 4 | Чад | 15,692,969 | 1,259,200 | Нджамена |
| 5 | Централноафриканска република | 5,496,011 | 622,984 | Банги |
| 6 | Република Конго | 5,380,508 | 341 500 | Бразавил |
| 7 | Габон | 2,172,579 | 257,667 | Либревил |
| 8 | Екваториална Гвинея | 1,358,276 | 28,051 | Малабо |
| 9 | Сао Томе и Принсипи | 201,784 | 964 | Сао Томе |
Карта на страните от Централна Африка
Кратка история на Централна Африка
Ранни човешки селища
Праисторическа ера
Централна Африка, богата на природни ресурси и биоразнообразие, има дълбоко вкоренена история, датираща от праисторически времена. Археологическите доказателства сочат, че хората са обитавали региона от хиляди години. Ранните човешки селища до голяма степен са били съставени от общности на ловци и събирачи. Басейнът на Конго, по-специално, играе решаваща роля като местообитание за ранните хора. Артефакти като каменни инструменти и керамика, открити в области като Демократична република Конго (ДРК) и Централноафриканска република (ЦАР), показват наличието на напреднали праисторически култури.
Развитие на селското стопанство
Развитието на селското стопанство около 3000 г. пр. н. е. бележи значителна промяна в историята на Централна Африка. Въвеждането на земеделието доведе до създаването на по-постоянни селища. Ранните земеделски общества са култивирали култури като просо и сорго и опитомени животни. Миграцията на банту, започнала около 2000 г. пр.н.е., оказа дълбоко въздействие върху региона. Народите, говорещи банту, се разпространяват в Централна Африка, носейки със себе си земеделски практики, технологии за обработка на желязо и нови социални структури.
Древни кралства и империи
Кралство Конго
Едно от най-известните древни кралства в Централна Африка е Кралство Конго. Създадена през 14 век, тя обхваща части от днешна Ангола, ДРК, Република Конго и Габон. Кралство Конго беше силно централизирано и сложно, със структурирано правителство, оживени търговски мрежи и богато културно наследство. Нейната столица, Мбанза Конго, беше основен градски център. Кралството се занимава с търговия с европейските сили, особено с португалците, които пристигат през 15 век. Този контакт имаше както положителни, така и отрицателни ефекти, включително разпространението на християнството и опустошителното въздействие на трансатлантическата търговия с роби.
Империи Люба и Лунда
В районите на саваната на днешна ДРК империите Луба и Лунда възникват между 14-ти и 17-ти век. Империята Луба, основана от крал Конголо, развива сложна политическа система и икономика, основана на селското стопанство, риболова и търговията. Империята Лунда, на юг, израства от държавата Луба и се разширява чрез съюзи и завоевания. И двете империи играят значителна роля в регионалните търговски мрежи, като обменят стоки като слонова кост, мед и сол.
Европейско изследване и колониализъм
Ранни европейски контакти
Европейското изследване на Централна Африка започва в края на 15 век с португалски изследователи, които се впускат в региона. Въпреки това, едва през 19-ти век европейският интерес към Централна Африка се засилва. Изследователи като Дейвид Ливингстън и Хенри Мортън Стенли проведоха обширни експедиции, картографирайки региона и документирайки неговите народи и пейзажи. Техните сметки подхранват европейските амбиции за колонизация.
Карайте за Африка
Берлинската конференция от 1884-1885 г. бележи официалното разделяне на Африка между европейските сили, което води до колонизацията на Централна Африка. Регионът беше разделен предимно между Белгия, Франция и Германия. Белгийският крал Леополд II установи личен контрол над Свободната държава Конго, експлоатирайки нейните ресурси и хора с брутална ефективност. Жестокостите, извършени през този период, включително принудителен труд и масови убийства, доведоха до международно осъждане и в крайна сметка прехвърлянето на контрола на белгийското правителство през 1908 г.
Франция колонизира територии, които ще станат Габон, Конго-Бразавил и ЦАР, докато Германия контролира части от днешен Камерун и Руанда. Колониалният период донесе значителни промени, включително въвеждането на нови административни системи, развитието на инфраструктурата и експлоатацията на природните ресурси. Това обаче доведе и до разселване на местното население, културни смущения и съпротивителни движения.
Движения за независимост
Епоха след Втората световна война
Последствията от Втората световна война и глобалната вълна на деколонизация подхраниха движенията за независимост в Централна Африка. Появяват се националистически лидери и движения, които се застъпват за самоопределение и края на колониалното управление. В Белгийско Конго Патрис Лумумба става видна фигура, извеждайки страната до независимост през 1960 г. Преходът обаче е помрачен от политическа нестабилност, което води до убийството на Лумумба и възхода на Жозеф Мобуту, който установява диктаторски режим, продължил до 1997 г..
Френски и португалски територии
Френските колонии в Централна Африка също получиха независимост в началото на 60-те години. Габон, Република Конго и ЦАР станаха суверенни нации, всяка изправена пред своите собствени предизвикателства след обявяването на независимостта, включително политическа нестабилност, преврати и икономически трудности. В португалските територии борбата за независимост е по-дълга и по-ожесточена. Ангола, например, претърпя продължителна война за независимост, която продължи до 1975 г.
Епоха след независимостта
Политически и икономически предизвикателства
Ерата след обявяването на независимостта в Централна Африка се характеризира със смесица от напредък и постоянни предизвикателства. Много държави в региона се борят с политическа нестабилност, граждански войни и икономически трудности. Демократична република Конго, например, преживя множество конфликти, включително Първата и Втората война в Конго, които включват много африкански нации и доведоха до милиони смъртни случаи. По подобен начин ЦАР е изправена пред хронична нестабилност, с повтарящи се преврати и продължаващи въоръжени конфликти.
Усилия за стабилност и развитие
Въпреки тези предизвикателства бяха положени усилия за постигане на стабилност и насърчаване на развитието. Регионалните организации като Икономическата общност на централноафриканските държави (ECCAS) и международните интервенции имат за цел да насърчат мира и сътрудничеството. Страни като Габон и Екваториална Гвинея са използвали петролните си ресурси, за да стимулират икономическия растеж, въпреки че опасенията относно управлението и справедливото разпределение на богатството продължават.
Съвременни проблеми и бъдещи перспективи
Екологични и социални проблеми
Централна Африка е изправена пред значителни съвременни проблеми, включително влошаване на околната среда, бедност и здравни кризи. Басейнът на Конго, една от най-големите тропически гори в света, е застрашен от обезлесяването и изменението на климата, което оказва влияние върху биоразнообразието и местните общности. Усилията за опазване на околната среда и насърчаване на устойчивото развитие са от решаващо значение за бъдещето на региона.
Път към устойчиво развитие
Гледайки напред, пътят на Централна Африка към устойчиво развитие включва справяне с нейните сложни предизвикателства, като същевременно се възползва от нейните огромни ресурси и устойчиво население. Укрепването на управлението, насърчаването на регионалното сътрудничество и инвестирането в образование, здравеопазване и инфраструктура са важни стъпки към по-светло бъдеще. Богатото културно наследство на региона и разнообразните природни пейзажи предлагат уникални възможности за туризъм и културен обмен, допринасяйки за цялостното му развитие.
