Списък на страните в Европейския съюз

Като икономически и политически съюз, Европейският съюз се състои от 28 държави-членки. С изключение на Кипър, който се намира в Западна Азия, всички членове са от Европа. Съкратено от ЕС, Европейският съюз има население от 512 497 877 души и площ от 4 475 757 km ². Съюзът, който все още не е федерация, се превърна в единен пазар, където 19 членове използват една и съща валута – ЕВРО. Следващата таблица представя пълен списък на страните от ЕС, класирани според последното общо население. Можете да намерите конкретна дата на присъединяване за всеки член и валути извън ЕВРО, които все още се използват в други 9 държави-членки. Също така, той включва 23 официални езика и около 150 регионални езика. Моля, имайте предвид, че броят на страните членки може да се увеличи в близко бъдеще.

Колко страни в Европейския съюз

Следващата таблица изброява всички 28 страни-членки на Европейския съюз. Страните кандидатки за членство в ЕС са: Бивша югославска република Македония, Исландия, Черна гора, Сърбия и Турция. Потенциалните страни кандидатки са Албания, Босна и Херцеговина и Косово. Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн не са членки на Европейския съюз, но участват в единния пазар с изключение на митническия съюз.

Списък на всички страни от ЕС

Вижте следната таблица, за да видите списъка на всички държави в Европейския съюз по население.

Ранг	Флаг	Държава	Население	Дата на присъединяване	Валута	Регион
1		Германия	83,783,953	1957/3/25	ЕВРО	Западна Европа
2		Великобритания	67,886,022	1973/1/1	британски паунд	Северна Европа
3		Франция	65,273,522	1957/3/25	ЕВРО	Западна Европа
4		Италия	60,461,837	1957/3/25	ЕВРО	Южна Европа
5		Испания	46,754,789	1986/1/1	ЕВРО	Южна Европа
6		Полша	37,846,622	2004/5/1	полска злота	Източна Европа
7		Румъния	19,237,702	2007/1/1	румънска лея	Източна Европа
8		Холандия	17,134,883	1957/3/25	ЕВРО	Западна Европа
9		Белгия	11,589,634	1957/3/25	ЕВРО	Западна Европа
10		Чехия	10,708,992	2004/5/1	чешка крона	Източна Европа
11		Гърция	10,423,065	1981/1/1	ЕВРО	Южна Европа
12		Португалия	10,196,720	1986/1/1	ЕВРО	Южна Европа
13		Швеция	10,099,276	1995/1/1	шведска крона	Северна Европа
14		Унгария	9,660,362	2004/5/1	унгарски форинт	Източна Европа
15		Австрия	9,006,409	1995/1/1	ЕВРО	Западна Европа
16		България	6,948,456	2007/1/1	български лев	Източна Европа
17		Дания	5,792,213	1973/1/1	датска крона	Северна Европа
18		Финландия	5,540,731	1995/1/1	ЕВРО	Северна Европа
19		Словакия	5,459,653	2004/5/1	ЕВРО	Източна Европа
20		Ирландия	4,937,797	1973/1/1	ЕВРО	Северна Европа
21		Хърватия	4,105,278	2013/7/1	хърватска куна	Южна Европа
22		Литва	2,722,300	2004/5/1	ЕВРО	Северна Европа
23		Словения	2,078,949	2004/5/1	ЕВРО	Южна Европа
24		Латвия	1,886,209	2004/5/1	ЕВРО	Северна Европа
25		Естония	1,326,546	2004/5/1	ЕВРО	Северна Европа
26		Кипър	1,207,370	2004/5/1	ЕВРО	Западна Азия
27		Люксембург	625,989	1957/3/25	ЕВРО	Западна Европа
28		Малта	441,554	2004/5/1	ЕВРО	Южна Европа

Карта на страните от ЕС

Факти за Европейския съюз

• • Денят на Европейския съюз се отбелязва на 9 май.
  • Така наречената „Еврозона“ съответства на 17-те държави-членки на ЕС, които приеха валутата ЕВРО, като Естония беше последната страна, която прие валутата през 2011 г.
  • Приблизителното европейско население е 500 милиона души, което съответства на 7% от световното население.

• Някои изследователи смятат, че формирането на Европейския съюз започва със създаването на блока Бенелюкс (Белгия, Холандия, Люксембург) по време на Втората световна война, чиято основна цел е формирането на общ пазар чрез намаляване на митническите тарифи между страните членки.
• Европейският съюз участва във важни форуми за срещи като G7 – Групата на седемте, G8 (G7 + Русия) и G20.

Началото на европейската интеграция

Следвоенна Европа и необходимостта от единство

След опустошенията от Втората световна война Европа е изправена пред спешната нужда от възстановяване и мир. Идеята за европейска интеграция се разглежда като начин за предотвратяване на бъдещи конфликти и насърчаване на икономическото сътрудничество. Лидери като Робер Шуман, Жан Моне и Конрад Аденауер си представиха обединена Европа, в която страните ще работят заедно, за да осигурят стабилност и просперитет.

Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС)

През 1951 г. Парижкият договор създава Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), първата стъпка към икономическа интеграция. Този договор имаше за цел да регулира въглищната и стоманодобивната промишленост на страните членки (Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия) и да ги постави под обща власт. ЕОВС беше новаторска инициатива, полагаща основата за по-задълбочено сътрудничество и създаваща прецедент за бъдеща интеграция.

Образуването на Европейската икономическа общност

Договорът от Рим

Успехът на ЕОВС насърчи по-нататъшната интеграция, което доведе до подписването на Договора от Рим през 1957 г. Този договор създаде Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). ЕИО имаше за цел да създаде общ пазар и митнически съюз между шестте учредителни членки, насърчавайки свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Евратом се фокусира върху мирното използване на ядрената енергия.

Разширяване и задълбочаване на ЕИО

През 60-те и 70-те години на миналия век ЕИО разширява членството си и задълбочава своята интеграция. Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединиха през 1973 г., отбелязвайки първото разширяване. През този период се развиват и общи политики, като Общата селскостопанска политика (ОСП) и въвеждането на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

От ЕИО до Европейския съюз

Единният европейски акт

80-те години донесоха значителни промени с подписването на Единния европейски акт (SEA) през 1986 г. SEA имаше за цел да създаде единен пазар до 1992 г., премахвайки оставащите бариери пред свободната търговия и хармонизирайки регулациите в държавите-членки. Той също така разшири правомощията на Европейския парламент и засили сътрудничеството в области като екологична политика и научни изследвания.

Маастрихтският договор

Договорът за Европейския съюз, известен като Договора от Маастрихт, беше подписан през 1992 г. и влезе в сила през 1993 г. Този договор отбеляза официалното създаване на Европейския съюз (ЕС) и въведе структура от три стълба: Европейските общности, Общ Външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Правосъдие и вътрешни работи (ПВР). Той също така постави основите за Икономическия и паричен съюз (ИВС) и въвеждането на единна валута, еврото.

Еврото и по-нататъшното разширяване

Въвеждане на еврото

Еврото беше въведено като счетоводна валута през 1999 г. и влезе в обращение през 2002 г., като стана официална валута за 12 страни от ЕС. Създаването на Европейската централна банка (ЕЦБ) и прилагането на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) имаше за цел да осигури фискална дисциплина и икономическа стабилност в рамките на еврозоната.

Източно разширение

ЕС претърпя най-голямото си разширяване през 2004 г., като приветства десет нови държави-членки от Централна и Източна Европа, заедно с Кипър и Малта. Това разширяване имаше за цел да насърчи стабилността, демокрацията и икономическия растеж в посткомунистическа Европа. България и Румъния се присъединиха през 2007 г., последвани от Хърватия през 2013 г.

Предизвикателства и реформи

Лисабонският договор

Договорът от Лисабон, който влезе в сила през 2009 г., имаше за цел да рационализира операциите на ЕС и да подобри неговата демократична легитимност. Той реформира институционалните структури, въведе длъжността председател на Европейския съвет и разшири ролята на Европейския парламент. Договорът също така предвижда по-голяма съгласуваност във външните отношения и процесите на вземане на решения.

Финансови кризи и реакции

Глобалната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната поставиха ЕС пред значителни предизвикателства. Държавите членки приложиха мерки за строги икономии и финансови реформи, за да стабилизират своите икономики. ЕС създаде механизми като Европейския механизъм за стабилност (ESM) и предприе инициативи за банков съюз за укрепване на финансовото управление и предотвратяване на бъдещи кризи.

Текущо развитие и бъдещето на ЕС

Брекзит

През 2016 г. Обединеното кралство гласува да напусне ЕС, което доведе до Брекзит. Обединеното кралство официално напусна ЕС на 31 януари 2020 г. Brexit имаше дълбоки политически, икономически и социални последици, подтиквайки дискусии относно бъдещата посока и сплотеността на ЕС.

Текуща интеграция и разширяване

Въпреки предизвикателствата, ЕС продължава да се стреми към по-дълбока интеграция и разширяване. Държавите от Западните Балкани и Източна Европа се стремят да се присъединят към съюза и ЕС остава ангажиран да подкрепя техните реформи и развитие. Въпроси като изменението на климата, цифровата трансформация и геополитическото напрежение оформят политическия дневен ред на ЕС и ролята му на световната сцена.