Държави в Западна Африка
Колко нации в Западна Африка
Разположена в западната част на Африка, Западна Африка се състои от 16 държави. Ето азбучен списък на всички държави в Западна Африка: Бенин, Буркина Фасо, Кабо Верде, Кот д’Ивоар, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Либерия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, и Того. Сред тях, две от които принадлежат към PALOP (Кабо Верде и Гвинея-Бисау):
1. Бенин
Бенин е западноафриканска държава, която преди е била френска колония и следователно френският е официалният език на страната. В страната живеят повече от 10 милиона души, а държавата е република.
|
2. Буркина Фасо
Буркина Фасо е държава в Западна Африка, граничеща с Бенин, Кот д’Ивоар, Гана, Мали, Нигер и Того. Страната се състои предимно от савана и повече от 15 милиона души живеят в Буркина Фасо.
|
3. Кабо Верде
Кабо Верде, официално Република Кабо Верде, е държава, обхващаща архипелаг в Атлантическия океан, на около 500 километра западно от Кабо Верде на африканския континент.
|
4. Кот д’Ивоар
Кот д’Ивоар е република в Западна Африка на Атлантическия океан, граничеща с Буркина Фасо, Гана, Гвинея, Либерия и Мали. Страната е бивша френска колония и страната е успешна футболна нация.
|
5. Гамбия
Гамбия, официално Република Гамбия, е държава в Западна Африка на Атлантическия океан, граничеща със Сенегал, която освен бреговата ивица обгражда страната. Гамбия е най-малката държава на повърхността на африканския континент.
|
6. Гана
Гана, официално Република Гана, е република в Западна Африка. Страната граничи с Кот д’Ивоар на запад, с Буркина Фасо на север, с Того на изток и с Гвинейския залив на юг.
|
7. Гвинея
Гвинея, официално Република Гвинея, е държава в Западна Африка. Гвинея се намира на брега на Атлантическия океан между Гвинея-Бисау и Сиера Леоне и граничи със Сенегал и Мали на север, Кот д’Ивоар на изток и Либерия на юг.
|
8. Гвинея-Бисау
Гвинея-Бисау, официално Република Гвинея-Бисау, е държава в Западна Африка с бряг до Атлантическия океан. Страната, бившата португалска колония на Португалска Гвинея, граничи със Сенегал на север, Гвинея на юг и изток.
|
9. Либерия
Либерия, официално Република Либерия, е държава в Западна Африка на брега на Атлантическия океан, граничеща с Гвинея, Сиера Леоне и Кот д’Ивоар. Либерия е най-старата република в Африка и втората най-стара независима държава след Етиопия.
|
10. Мали
Мали, официално Република Мали, е крайбрежна държава в Западна Африка. Мали, седмата по големина държава в Африка, граничи с Алжир на север, Нигер на изток, Буркина Фасо и Кот д’Ивоар на юг, Гвинея на югозапад и Сенегал и Мавритания на запад. Населението възлиза на 14,5 милиона жители при преброяването през 2009 г.
|
11. Мавритания
Мавритания, официално Ислямска република Мавритания, е държава в Северозападна Африка, граничеща с Алжир, Мали, Сенегал, Западна Сахара и Атлантическия океан. Страната граничи и с Мароко от 27 февруари 1976 г., когато Мароко окупира Западна Сахара.
|
12. Нигер
Нигер, официално Република Нигер, е държава във вътрешността на Западна Африка, граничеща с Алжир, Бенин, Буркина Фасо, Либия, Мали, Нигерия и Чад. Страната е кръстена на река Нигер, която тече през югозападния ъгъл на района.
|
13. Нигерия
Нигерия, официално Федерална република Нигерия, е държава в Западна Африка, състояща се от тридесет и шест щата и нейната така наречена Федерална столична територия, Абуджа. Нигерия е най-населената държава в Африка и седмата по население страна в света.
|
14. Сенегал
Сенегал, официално Република Сенегал, е най-западната държава на африканския континент, разположена на Атлантическия океан. Страната граничи с Гамбия, Гвинея, Гвинея-Бисау, Мали и Мавритания.
|
15. Сиера Леоне
Сиера Леоне, официално Република Сиера Леоне, е държава в Западна Африка. Граничи с Гвинея на север и Либерия на юг и Атлантическия океан на западния бряг.
|
16. Того
Того, официално Република Того, е държава в Западна Африка, граничеща с Гана на запад, Бенин на изток и Буркина Фасо на север. На юг страната има къса крайбрежна ивица към Гвинейския залив, където се намира столицата Ломе.
|
Страните в Западна Африка по население и техните столици
Както беше отбелязано по-горе, в Западна Африка има шестнадесет независими държави. Сред тях най-голямата държава е Нигерия, а най-малката е Кабо Верде по отношение на населението. Пълният списък на западноафриканските държави със столици е показан в таблицата по-долу, класирани според последното общо население.
Ранг | Държава | Население | Площ (km²) | Капитал |
1 | Нигерия | 200,963,599 | 910,768 | Абуджа |
2 | Гана | 30,280,811 | 227,533 | Акра |
3 | Кот д’Ивоар | 25,823,071 | 318,003 | Ямусукро |
4 | Нигер | 22,314,743 | 1,266,700 | Ниамей |
5 | Буркина Фасо | 20,870,060 | 273,602 | Уагадугу |
6 | Мали | 19 973 000 | 1,220,190 | Бамако |
7 | Сенегал | 16,209,125 | 192,530 | Дакар |
8 | Гвинея | 12,218,357 | 245,717 | Конакри |
9 | Бенин | 11,733,059 | 114,305 | Порто-Ново |
10 | Сиера Леоне | 7,901,454 | 71,620 | Фрийтаун |
11 | Да отида | 7 538 000 | 54,385 | Ломе |
12 | Либерия | 4,475,353 | 96,320 | Монровия |
13 | Мавритания | 4,077,347 | 1,025,520 | Нуакшот |
14 | Гамбия | 2,347,706 | 10 000 | Банджул |
15 | Гвинея-Бисау | 1,604,528 | 28,120 | Бисау |
16 | Кабо Верде | 550,483 | 4,033 | Прая |
Карта на страните от Западна Африка
Кратка история на Западна Африка
Древни кралства и империи
Западна Африка, регион с богата култура и история, е бил дом на множество влиятелни кралства и империи. Една от най-ранните известни цивилизации в региона е културата Нок, която процъфтява от около 1000 г. пр. н. е. до 300 г. сл. н. е. в съвременна Нигерия. Хората от Нок са известни със своите теракотени скулптури и ранна технология за обработка на желязо, които полагат основите на бъдещите общества в региона.
Империя Гана
Империята Гана, известна още като Уагаду, е една от първите големи империи в Западна Африка. Създаден около 6-ти век, той процъфтява до 13-ти век. Разположена в днешна югоизточна Мавритания и западна Мали, империята Гана контролира значителни търговски пътища и е известна със своето богатство, особено в злато. Столицата на империята, Кумби Салех, беше основен център на търговията и ислямското обучение.
Малийска империя
Упадъкът на империята Гана проправи пътя за възхода на империята Мали през 13 век. Основана от Сундиата Кейта, империята Мали достига своя връх при Манса Муса (около 1312-1337), един от най-богатите личности в историята. Известното поклонение на Манса Муса в Мека през 1324 г. показва огромното богатство на империята и допринася за разпространението на исляма. Тимбукту, голям град в Малийската империя, се превърна в известен център на ислямската наука и търговия.
Империя Сонхай
Империята Сонхай наследява империята Мали в края на 15 век. Под ръководството на владетели като сунит Али и Аския Мохамед, империята Сонхай се превърна в една от най-големите и най-могъщи империи в африканската история. Нейната столица, Гао, беше оживен център на търговия и култура. Империята Сонхай контролира критичните транссахарски търговски пътища, търгувайки със злато, сол и други стоки. Упадъкът на империята започва в края на 16 век след мароканско нашествие.
Транссахарска търговия и ислямско влияние
Транссахарските търговски пътища са жизненоважни за просперитета на западноафриканските империи. Тези маршрути улесниха обмена на стоки, идеи и култури между Северна Африка, Близкия изток и Западна Африка. Златото, солта и робите са сред основните търгувани стоки. Въвеждането и разпространението на исляма изигра значителна роля в оформянето на културата, образованието и политическите структури в региона. Ислямски учени и търговци създадоха центрове за обучение и джамии, допринасяйки за интелектуалното и религиозно развитие на региона.
Европейското проучване и търговията с роби
Европейският контакт със Западна Африка започва през 15 век с португалски изследователи като принц Хенри Мореплавателя, които търсят нови търговски пътища и източници на злато. Португалците установяват търговски постове по крайбрежието, които скоро стават центрове за трансатлантическата търговия с роби. През следващите няколко века милиони африканци бяха насилствено отведени от Западна Африка в Америка, което доведе до значителни социални и икономически сътресения.
Колониален период
През 19 век се наблюдава засилване на европейската колонизация в Западна Африка, белязана от Берлинската конференция от 1884-1885 г., където европейските сили разделят Африка на колонии. Франция, Великобритания, Германия и Португалия установиха контрол над различни части на Западна Африка, което доведе до дълбоки промени в политическия, социалния и икономически пейзаж на региона.
Колониалното управление донесе инфраструктурно развитие, но също и експлоатация и съпротива. Французите контролират големи територии, включително днешен Сенегал, Мали, Буркина Фасо и Кот д’Ивоар. Британците основават колонии в Нигерия, Гана, Сиера Леоне и Гамбия. Германия и Португалия също претендират за територии в региона.
Движения за независимост
Средата на 20-ти век е период на интензивна борба за независимост в Западна Африка. Краят на Втората световна война и нарастващото търсене на самоопределение доведоха до усилия за деколонизация на целия континент. Гана, под ръководството на Kwame Nkrumah, стана първата държава от Субсахарска Африка, която получи независимост през 1957 г. Това постижение вдъхнови други нации в региона да търсят свобода от колониалното управление.
До 60-те години на миналия век повечето страни от Западна Африка са получили независимост. Лидери като Ннамди Азикиве в Нигерия, Ахмед Секу Туре в Гвинея и Леополд Седар Сенгор в Сенегал изиграха централна роля в движенията за независимост на своите страни. Периодът след обявяването на независимостта обаче беше белязан от значителни предизвикателства, включително политическа нестабилност, военни преврати и граждански конфликти.
Предизвикателства и развитие след обявяването на независимостта
Периодът след обявяването на независимостта в Западна Африка се характеризира както с напредък, така и с неуспехи. Много държави се сблъскаха с трудности при установяването на стабилно управление, което доведе до периоди на авторитарно управление, икономически предизвикателства и социални вълнения. Гражданските войни в страни като Либерия, Сиера Леоне и Кот д’Ивоар имаха опустошителни последици за тяхното население и икономики.
Въпреки тези предизвикателства, Западна Африка направи значителни крачки през последните десетилетия. Регионални организации като Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) изиграха решаваща роля в насърчаването на икономическата интеграция, мира и стабилността. Икономическият растеж в страни като Нигерия, Гана и Сенегал се движи от сектори като петрол, селско стопанство и услуги.
Съвременни проблеми и бъдещи перспективи
Днес Западна Африка е изправена пред множество предизвикателства и възможности. Политическата нестабилност, корупцията и икономическото неравенство остават важни проблеми. Освен това регионът се бори със заплахи за сигурността от екстремистки групи в Сахел и въздействието на изменението на климата, което засяга селското стопанство и поминъка.
Въпреки това, Западна Африка също има огромен потенциал. Младото и динамично население на региона все повече се ангажира с предприемачество, технологии и активизъм. Усилията за подобряване на управлението, образованието и инфраструктурата са от съществено значение за устойчивото развитие. Богатото културно наследство, съчетано с издръжливостта и креативността на хората, предлага обещаващо бъдеще за Западна Африка.