Държави в Източна Африка
Колко нации в Източна Африка
Разположена в източната част на Африка, Източна Африка се състои от 18 държави. Ето списък по азбучен ред на всички държави в Източна Африка: Бурунди, Коморски острови, Джибути, Еритрея, Етиопия, Кения, Мадагаскар, Малави, Мавриций, Мозамбик, Руанда, Сейшели, Сомалия, Южен Судан, Танзания, Уганда, Замбия и Зимбабве. Сред тях Мозамбик принадлежи към PALOP (португалоговорящите африкански страни).
1. Бурунди
Бурунди е държава в Източна Африка, граничеща с Конго-Киншаса, Руанда и Танзания.
 |
|
2. Коморски острови
 |
|
3. Джибути
Джибути е държава в Източна Африка в Африканския рог и граничи с Еритрея на север, Етиопия на запад и северозапад и на юг Сомалия. Страната е третата най-малка в континенталната част на Африка и повече от 750 000 души живеят в Джибути.
 |
|
4. Еритрея
Еритрея е държава в Източна Африка на Червено море и граничи с Джибути, Етиопия и Судан. Името Еритрея идва от гръцкото наименование на Червено море Erythra thalassa.
 |
|
5. Етиопия
Етиопия се намира на Африканския рог в североизточна Африка. Етиопия е третата по население държава в Африка.
 |
|
6. Мадагаскар
Мадагаскар, официално Република Мадагаскар, е държава, разположена на остров Мадагаскар в Индийския океан, източно от Южна Африка. На повърхността островът е четвъртият по големина в света.
 |
|
7. Малави
Малави, официално Република Малави, е държава в Южна Африка, граничеща с Мозамбик на изток, Танзания на изток и север и Замбия на запад.
 |
|
8. Мавриций
Мавриций, официално Република Мавриций, е островна държава в Индийския океан. Намира се източно от Мадагаскар, на около 1800 км от африканския бряг.
 |
|
9. Мозамбик
Мозамбик, официално Република Мозамбик, е република в Югоизточна Африка. Страната е разположена на Индийския океан и е отделена от Мадагаскар на изток от Мозамбикския канал.
 |
|
10. Кения
Кения, официално Република Кения е държава в Източна Африка, на Индийския океан, граничеща с Етиопия, Сомалия, Южен Судан, Танзания и Уганда.
 |
|
11. Руанда
Руанда, бивша Руанда, официално Република Руанда, е държава в Централна Африка, граничеща с Бурунди, Конго-Киншаса, Танзания и Уганда. Това е най-гъсто населената страна в Африка.
 |
|
12. Сейшели
Сейшелите, официално Република Сейшели, са държава в западната част на Индийския океан, край източното крайбрежие на Африка, състояща се от около 90 острова. Официални езици са френски, английски и сейшелски креолски.
 |
|
13. Сомалия
Сомалия, официално Федерална република Сомалия, е държава в Африканския рог, граничеща с Джибути на север, Етиопия на запад и Кения на югозапад. На север страната има брегова линия към Аденския залив, а на изток и юг към Индийския океан.
 |
|
14. Танзания
Танзания, официално Обединена република Танзания е държава в Източна Африка, граничеща с Кения и Уганда на север, Руанда, Бурунди и Конго-Киншаса на запад и Замбия, Малави и Мозамбик на юг. На изток страната има брегова линия към Индийския океан.
 |
|
15. Уганда
Уганда, официално Република Уганда, е държава без излаз на море в Източна Африка. Страната граничи с Конго-Киншаса на запад, Южен Судан на север, Кения на изток, Танзания на юг и Руанда на югозапад. Границата с Кения и Танзания минава частично през езерото Виктория.
 |
|
16. Замбия
Замбия, официално Република Замбия, е крайбрежна държава в Южна Африка, граничеща с Ангола на запад, Конго-Киншаса и Танзания на север, Малави на изток и Мозамбик, Намибия, Ботсвана и Зимбабве на юг.
 |
|
17. Зимбабве
Зимбабве, официално Република Зимбабве, бивша Южна Родезия, е крайбрежна държава в Южна Африка, граничеща с Ботсвана, Мозамбик, Южна Африка и Замбия.
 |
|
Страните в Източна Африка по население и техните столици
Както беше отбелязано по-горе, в Източна Африка има осемнадесет независими държави. Сред тях най-голямата държава е Етиопия, а най-малката е Сейшелските острови по отношение на населението. Пълният списък на източноафриканските държави със столици е показан в таблицата по-долу, класирани според последното общо население.
| Ранг | Държава | Население | Площ (km²) | Капитал |
| 1 | Етиопия | 98 665 000 | 1 000 000 | Адис Абеба |
| 2 | Танзания | 55,890,747 | 885,800 | Дар ес Салам; Додома |
| 3 | Кения | 52,573,973 | 569,140 | Найроби |
| 4 | Уганда | 40 006 700 | 197,100 | Кампала |
| 5 | Мозамбик | 27,909,798 | 786,380 | Мапуто |
| 6 | Мадагаскар | 25 263 000 | 581,540 | Антананариво |
| 7 | Малави | 17,563,749 | 94,080 | Лилонгве |
| 8 | Замбия | 17,381,168 | 743,398 | Лусака |
| 9 | Сомалия | 15,442,905 | 627,337 | Могадишу |
| 10 | Зимбабве | 15,159,624 | 386,847 | Хараре |
| 11 | Южен Судан | 12,778,250 | 644,329 | Джуба |
| 12 | Руанда | 12,374,397 | 24,668 | Кигали |
| 13 | Бурунди | 10,953,317 | 25,680 | Гитега |
| 14 | Еритрея | 3,497,117 | 101 000 | Асмара |
| 15 | Мавриций | 1,265,577 | 2030 | Порт Луис |
| 16 | Джибути | 1,078,373 | 23,180 | Джибути |
| 17 | Коморски острови | 873,724 | 1,862 | Мороний |
| 18 | Сейшели | 96,762 | 455 | Виктория |
Карта на страните от Източна Африка
Кратка история на Източна Африка
Ранно човешко обитаване
Източна Африка, често наричана люлката на човечеството, има богата история, която датира от най-ранните човешки предци. Голямата рифтова долина, която минава през региона, е дом на някои от най-старите вкаменелости на хоминиди, включително известния „Луси“ (Australopithecus afarensis), открит в Етиопия през 1974 г. и датиращ от около 3,2 милиона години. Този регион предоставя решаваща представа за човешката еволюция и развитието на ранните общества.
Древни цивилизации
Историята на организираните общества в Източна Африка датира от хиляди години. Една от най-ранните цивилизации е Кралство Куш, разположено в днешен Судан. Тази мощна държава възниква около 2500 г. пр. н. е. и се превръща в доминираща сила в региона, често съперничейки на Древен Египет. Кушитите са оставили значителни археологически обекти, включително пирамиди в Мерое, отразяващи тяхната напреднала култура и търговски връзки.
В Етиопия Кралство Аксум се издигнало до известност около 1 век от н.е. Аксум е голяма търговска империя със столица близо до днешния Аксум. Аксумитите са били известни със своите монументални обелиски, приемането на християнството през 4 век при крал Езана и ролята им в регионалните търговски мрежи, свързващи Африка, Близкия изток и Азия.
Крайбрежието на Суахили
От 7 век нататък крайбрежието на Суахили се очертава като значим културен и икономически регион. Простирайки се по източното крайбрежие от Сомалия до Мозамбик, крайбрежието на Суахили се превърна в център на търговия и културен обмен. Градовете-държави на Суахили, включително Килва, Момбаса и Занзибар, улесняват търговията между Африка, Близкия изток, Индия и Китай. Този период видя смесването на африкански, арабски, персийски и индийски влияния, създавайки уникална суахили култура, характеризираща се с различен език и архитектурен стил.
Европейско изследване и колониална ера
Европейското изследване на Източна Африка започва в края на 15 век с пристигането на португалския мореплавател Васко да Гама на брега през 1498 г. Португалците установяват присъствие по крайбрежието на Суахили, контролирайки ключови пристанища и нарушавайки съществуващите търговски мрежи. Въпреки това, тяхното влияние отслабва през 17-ти век, отстъпвайки място на господството на оманските араби, особено в Занзибар.
19 век бележи началото на значителна европейска колонизация в Източна Африка. Берлинската конференция от 1884-1885 г. формализира разделянето на Африка, което води до създаването на европейски колонии. Великобритания, Германия, Италия и Белгия бяха основните колониални сили в региона. Великобритания контролира Кения и Уганда, Германия поема Танзания (тогава Танганайка), Италия колонизира части от Сомалия и Еритрея, а Белгия управлява Руанда и Бурунди.
Движения за съпротива и независимост
Колониалният период е белязан от експлоатация, съпротива и значителна социална промяна. Коренното население е изправено пред отнемане на земя, принудителен труд и културно потискане. Въпреки това, началото на 20-ти век видя възхода на движенията за независимост в цяла Източна Африка. Лидери като Джомо Кениата в Кения, Юлиус Ниерере в Танзания и Хайле Селасие в Етиопия оглавиха усилията за самоопределение.
Етиопия, под император Хайле Селасие, се съпротивлява на италианската окупация по време на Втората итало-етиопска война (1935-1937) и успешно възстановява своя суверенитет. Други страни последваха примера след Втората световна война с широко разпространени националистически движения, настояващи за независимост. Танзания получава независимост през 1961 г., Кения през 1963 г., Уганда през 1962 г. и Сомалия през 1960 г. Руанда и Бурунди също постигат независимост от Белгия през 1962 г.
Предизвикателства след обявяването на независимостта
Периодът след обявяването на независимостта в Източна Африка се характеризира както с триумфи, така и с предизвикателства. Новите независими държави са изправени пред проблеми като политическа нестабилност, икономически трудности и социални борби. В Уганда бруталният режим на Иди Амин (1971-1979) доведе до широко разпространени нарушения на човешките права и икономически упадък. В Руанда етническото напрежение между хуту и тутси достигна кулминацията си в ужасяващия геноцид от 1994 г., който остави незаличима следа върху нацията.
Танзания, под управлението на Джулиус Ниерере, преследва политика на африкански социализъм, известна като Уджамаа, наблягайки на самостоятелността и общностния живот. Въпреки че постигна известен успех в образованието и здравеопазването, икономическият модел беше изправен пред значителни предизвикателства и в крайна сметка се бореше да осигури устойчив растеж.
Икономическо и социално развитие
Въпреки тези предизвикателства Източна Африка постигна значителен напредък в различни области. Регионът отбеляза значителен икономически растеж, движен от сектори като селско стопанство, туризъм и телекомуникации. Кения например се превърна в лидер в мобилните технологии и иновациите, като M-Pesa революционизира мобилното банкиране.
Усилията за подобряване на инфраструктурата, здравеопазването и образованието също дадоха плодове. Страни като Етиопия са инвестирали сериозно в инфраструктурни проекти, включително Grand Ethiopian Renaissance Dam, чиято цел е да стимулира производството на енергия и икономическото развитие. Освен това инициативи за насърчаване на регионалната интеграция, като Източноафриканската общност (EAC), се стремят да засилят икономическото сътрудничество и стабилността.
Съвременни проблеми и бъдещи перспективи
Днес Източна Африка е изправена пред набор от съвременни проблеми и възможности. Политическата нестабилност и конфликтите остават предизвикателства в някои области, като Южен Судан и части от Сомалия. Има обаче и обещаващи развития в управлението и демократичните практики. Мирното споразумение между Етиопия и Еритрея през 2018 г. бележи значителна стъпка към регионална стабилност.
Изменението на климата представлява голяма заплаха за Източна Африка, засягайки селското стопанство, водните ресурси и поминъка. Уязвимостта на региона към суши и други екстремни метеорологични явления налага спешни действия за смекчаване и адаптиране към тези предизвикателства.
