Държави в Западна Европа
Колко държави в Западна Европа
Като регион на Европа, Западна Европа се състои от 9 независими държави (Австрия, Белгия, Франция, Германия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Холандия, Швейцария) и 2 територии (Гърнси, Джърси). Вижте по-долу списъка на западноевропейските държави и зависимости по население. Освен това можете да намерите всички тях по азбучен ред в този край на тази страница.
1. Австрия
Австрия, официално Република Австрия, е държава без излаз на море в Централна Европа. Австрия граничи с Германия и Чехия на север, Словакия и Унгария на изток, Словения и Италия на юг и Швейцария и Лихтенщайн на запад.
|
2. Белгия
Белгия е конституционна монархия в Западна Европа и граничи с Франция, Германия, Люксембург и Холандия. Белгия е седалището на ЕС и няколко големи международни организации. В Белгия живеят около 11 милиона души и двата най-големи региона се наричат Фландрия, която се намира на север, и френскоговорящият южен регион на Валония.
|
3. Франция
Франция, официално Република Франция, или алтернативно Френската република, е република в Западна Европа. Франция има брегове към Атлантическия океан, Ламанша и Средиземно море.
|
4. Германия
Германия, официално Федерална република Германия, е федерална държава, разположена в Централна Европа, състояща се от 16 провинции. Германия е една от водещите индустриални страни в света.
|
5. Лихтенщайн
Лихтенщайн, официално Княжество Лихтенщайн, е независима конституционна монархия в Алпите на Централна Европа, разположена между Швейцария и Австрия. Лихтенщайн е една от европейските микродържави.
|
6. Люксембург
Люксембург, официално Велико херцогство Люксембург, е държава, разположена в Западна Европа. Страната граничи с Белгия на запад и север, Германия на изток и Франция на юг.
|
7. Монако
Монако, официално Княжество Монако, е микростат с конституционна монархия, разположен в Южна Франция в Западна Европа.
|
8. Холандия
Холандия, официално Кралство Нидерландия, е държава в Западна Европа. Страната граничи със Северно море на север и запад, Белгия на юг и Германия на изток. Холандия също така включва общините Бонер, Саба и Синт Естатиус в Карибите.
|
9. Швейцария
Швейцария или официално Конфедерация Швейцария е федерация в Централна Европа, граничеща с Франция, Германия, Италия, Австрия и Лихтенщайн.
|
Списък на страните в Западна Европа и техните столици
Както беше отбелязано по-горе, в Западна Европа има 3 независими държави. Сред тях най-голямата държава е Германия, а най-малката е Монако. Пълният списък на западноевропейските държави със столици е показан в таблицата по-долу, класирани по последно общо население.
Ранг | Независима държава | Текущо население | Капитал |
1 | Германия | 82,979,100 | Берлин |
2 | Франция | 66 998 000 | Париж |
3 | Холандия | 17,325,700 | Амстердам |
4 | Белгия | 11,467,362 | Брюксел |
5 | Австрия | 8,869,537 | Виена |
6 | Швейцария | 8,542,323 | Берн |
7 | Люксембург | 613,894 | Люксембург |
8 | Лихтенщайн | 38,380 | Вадуц |
9 | Монако | 38 300 | Монако |
Територии в Западна Европа
Ранг | Зависима територия | Население | Територията на |
1 | Джърси | 105 500 | Великобритания |
2 | Гърнси | 62,063 | Великобритания |
Карта на страните в Западна Европа
Кратка история на Западна Европа
Древни цивилизации и ранна история
Праисторически времена и ранни обитатели
Западна Европа, с региони, включително днешна Франция, Германия, Холандия, Белгия и Швейцария, има богато праисторическо наследство. Епохата на палеолита е свидетел на ранни човешки селища, с известните рисунки в пещерата Ласко във Франция, датиращи от около 17 000 г. пр.н.е. Периодът на неолита донесе земеделски практики, водещи до създаването на постоянни селища и мегалитни структури като камъните Карнак в Бретан.
Келтски племена и римско завоевание
До първото хилядолетие пр. н. е. келтски племена като гали, британци и иберийци доминират в Западна Европа. Тези племена създадоха сложни общества с напреднала обработка на метали и търговски мрежи. Римското завладяване на Галия (днешна Франция и околните региони) започва през 58 г. пр. н. е. при Юлий Цезар, което води до интегрирането на тези области в Римската империя. Римският период донесе урбанизация, развитие на инфраструктурата и културна асимилация, оставяйки трайно наследство под формата на пътища, акведукти и базирани на латински езици.
Средна възраст
Франкските кралства и Каролингската империя
Упадъкът на Западната Римска империя през 5 век сл. н. е. доведе до възхода на германските кралства, най-вече на франките. Под ръководството на крал Хлодвиг I франките създават мощно кралство в Галия. Династията на Каролингите, особено при Карл Велики (768-814 г. сл. н. е.), разширява Франкската империя в голяма част от Западна и Централна Европа, насърчавайки възраждането на обучението и културата, известно като Каролингския ренесанс.
Феодализмът и Свещената Римска империя
Разпокъсването на Каролингската империя води до развитието на феодализма, децентрализирана система на управление, основана на собственост върху земята и васалство. Свещената Римска империя, основана през 962 г. с коронацията на Ото I, се опитва да възроди наследството на империята на Карл Велики, въпреки че остава свободна конфедерация от държави. През този период се наблюдава и възходът на влиятелни монашески центрове и университети, които допринасят за интелектуалното и културно развитие на Западна Европа.
Ренесанс и ранно модерен период
Възраждането и културният разцвет
Ренесансът, който започва в Италия през 14 век, се разпространява в Западна Европа до 15 век, предизвиквайки културно и интелектуално възраждане. Франция, Ниските земи и Германия стават центрове на художествени и научни иновации. Фигури като Леонардо да Винчи, Микеланджело и Еразъм имат значителен принос към изкуството, науката и хуманизма. Изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг в средата на 15 век революционизира разпространението на знанието.
Реформация и религиозен конфликт
16-ти век донесе протестантската реформация, инициирана от 95-те тезиса на Мартин Лутер през 1517 г. Този религиозен смут доведе до фрагментацията на западния християнски свят и значителни политически и социални конфликти, включително Тридесетгодишната война (1618-1648). Вестфалският мир през 1648 г. слага край на войната и установява принципите на държавен суверенитет и религиозна толерантност, променяйки политическия пейзаж на Западна Европа.
Епохата на Просвещението и революциите
Просвещението
Просвещението от 18-ти век е период на интелектуален и философски растеж, наблягащ на разума, индивидуалните права и научните изследвания. Философи като Волтер, Русо и Кант повлияха на политическата мисъл и допринесоха за развитието на съвременните демократични принципи. Идеалите на Просвещението поставят началото на революционните движения в цяла Европа.
Френската революция и ерата на Наполеон
Френската революция (1789-1799) дълбоко трансформира Западна Европа, сваляйки монархията и установявайки република, основана на принципите на свобода, равенство и братство. Последвалото издигане на Наполеон Бонапарт доведе до Наполеоновите войни (1803-1815), които промениха европейските политически граници и разпространиха революционните идеали из целия континент. Виенският конгрес (1814-1815) се опитва да възстанови стабилността и баланса на силите в Европа след поражението на Наполеон.
Индустриализация и модерна ера
Индустриална революция
В края на 18-ти и 19-ти век станахме свидетели на индустриалната революция, която започна във Великобритания и се разпространи в Западна Европа. Този период донесе значителен технологичен напредък, урбанизация и икономически растеж, трансформирайки западноевропейските общества от аграрни към индустриални икономики. Железниците, фабриките и новите комуникационни методи като телеграфа революционизираха ежедневието и работата.
Световни войни и последиците от тях
20-ти век е белязан от две опустошителни световни войни. Първата световна война (1914-1918) доведе до огромни загуби на живот и политически катаклизми, водещи до падането на империите и преначертаването на националните граници. Втората световна война (1939-1945) има още по-дълбоко въздействие, причинявайки широко разпространено разрушение и водещо до разделянето на Германия и установяването на реда от Студената война. Следвоенният период видя появата на Европейския съюз (ЕС), насочен към насърчаване на икономическото сътрудничество и предотвратяване на бъдещи конфликти.
Съвременни развития
Европейска интеграция
Втората половина на 20 век и началото на 21 век се характеризират с нарастваща европейска интеграция. Създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1957 г., която еволюира в ЕС, насърчи икономическото сътрудничество, политическата стабилност и създаването на единен пазар. Западноевропейските страни изиграха водеща роля в този процес, насърчавайки политики на единство и колективна сигурност.
Съвременни предизвикателства
Западна Европа днес е изправена пред множество предизвикателства, включително икономически различия, проблеми с миграцията и възхода на популистките движения. Регионът продължава да се бори с последиците от Brexit, екологичната устойчивост и въздействието на глобализацията. Въпреки тези предизвикателства, Западна Европа остава глобален лидер в културната, икономическата и политическата сфера.