Списък на страните в Южна Америка
Колко страни в Южна Америка?
Към 2024 г. в Южна Америка има 12 държави: Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Парагвай, Перу, Суринам, Уругвай и Венецуела. Френска Гвиана е отвъдморска територия на Франция, а не независима държава. В този американски субконтинент, където преобладаващият език е испански, португалски се говори само в Бразилия. Тази страна е най-населената с приблизително 210 милиона жители. Бразилия е последвана от Аржентина с население от приблизително 41 милиона.
С 12 нации, Южна Америка има население от общо 422,5 милиона, което представлява 5,8% от населението на света. Жителите на Южна Америка са съставени от индианци, бели и хора от смесена раса. Континентът има площ от 17 850 000 квадратни километра, което представлява около 12% от земната площ на света. Както бе споменато по-горе, испанският е най-говоримият език и жителите са предимно християни.
Туризмът в Южна Америка става все по-гъсто населен. Топ дестинации включват Амазония (Еквадор), Мачу Пикчу (Перу), Анхел Фолс (Венецуела), Торес дел Пайне (Чили) и Салар де Уюни (Боливия).
Азбучен списък на страните от Южна Америка
Към 2020 г. в Южна Америка има общо дванадесет държави. Вижте следната таблица за пълен списък на страните от Южна Америка по азбучен ред:
| # | Флаг | Държава | Официално име | Дата на независимостта | Население |
| 1 |  |
Аржентина | Република Аржентина | 9 юли 1816 г | 45,195,785 |
| 2 |  |
Боливия | Многонационална държава Боливия | 6 август 1825 г | 11,673,032 |
| 3 |  |
Бразилия | Федеративна република Бразилия | 7 септември 1822 г | 212,559,428 |
| 4 |  |
Чили | Република Чили | 12 февруари 1818 г | 19,116,212 |
| 5 |  |
Колумбия | Република Колумбия | 20 юли 1810 г | 50,882,902 |
| 6 |  |
Еквадор | Република Еквадор | 24 май 1822 г | 17,643,065 |
| 7 |  |
Гвиана | Република Гвиана | 26 май 1966 г | 786,563 |
| 8 |  |
Парагвай | Република Парагвай | 15 май 1811 г | 7,132,549 |
| 9 |  |
Перу | Република Перу | 28 юли 1821 г | 32,971,865 |
| 10 |  |
Суринам | Република Суринам | 25 ноември 1975 г | 586,643 |
| 11 |  |
Уругвай | Източна република Уругвай | 25 август 1825 г | 3,473,741 |
| 12 |  |
Венецуела | Боливарска република Венецуела | 5 юли 1811 г | 28,435,951 |
Карта на местоположението на Южна Америка
Държави, граничещи с Атлантическия и Тихия океан
Южна Америка граничи с Атлантическия океан и Тихия океан. Страните, които граничат с Атлантическия океан са: Бразилия, Уругвай, Аржентина, Венецуела, Гвиана, Суринам и Френска Гвиана. А страните, граничещи с Тихия океан, са: Чили, Перу, Еквадор и Колумбия. Боливия и Парагвай са единствените страни, които не се къпят от никакъв океан.
Факти за страната и държавни знамена
Ето кратки данни и национални знамена на всички страни от Южна Америка:
1. Аржентина
 |
|
2. Боливия
 |
|
3. Бразилия
 |
|
4. Чили
 |
|
5. Колумбия
 |
|
6. Еквадор
 |
|
7. Гвиана
 |
|
8. Парагвай
 |
|
9. Перу
 |
|
10. Суринам
 |
|
11. Уругвай
 |
|
12. Венецуела
 |
|
Кратка история на Южна Америка
Предколумбови цивилизации
Южна Америка е била дом на множество напреднали и разнообразни цивилизации много преди пристигането на европейците. Сред най-забележителните са империята на инките, която доминирала в западната част на континента. Инките, известни със своите сложни пътни системи, земеделски тераси и архитектурни чудеса като Мачу Пикчу, управляваха от началото на 15 век до испанското завоевание. Други значими предколумбови култури включват Muisca в днешна Колумбия, известна със своите златни изделия, и културата Tiahuanaco около езерото Титикака.
Испанските и португалските завоевания
В началото на 16-ти век испански изследователи като Франсиско Писаро и португалски изследователи, водени от Педро Алварес Кабрал, започват завладяването на Южна Америка. Писаро свали империята на инките през 1533 г., установявайки испански контрол над голяма част от западната част на континента. Междувременно португалското влияние се установява в източния регион, особено в Бразилия, след десанта на Кабрал през 1500 г. Този период бележи началото на обширна европейска колонизация, която донесе дълбоки промени в демографията, икономиката и културата на континента.
Колониален период
По време на колониалния период Южна Америка е разделена на испански и португалски територии. Испанска Америка се управлява от вицекралствата Нова Гранада, Перу и Рио де ла Плата, докато Бразилия остава обединена португалска колония. Колониалната икономика се основаваше предимно на добива, особено на сребро на места като Потоси, и селското стопанство. Въвеждането на африкански роби осигури работната сила, необходима за тези индустрии. През този период също се наблюдава смесването на местни, африкански и европейски култури, пораждайки уникалния културен гоблен на съвременна Южна Америка.
Движения за независимост
Краят на 18-ти и началото на 19-ти век са време на революционен плам в Южна Америка, вдъхновен от Американската и Френската революция. Лидери като Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин оглавиха движения в целия континент. Боливар, известен като „Ел Либертадор“, изигра решаваща роля за независимостта на Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия. Сан Мартин допринесе за освобождаването на Аржентина, Чили и Перу. До средата на 1820-те години по-голямата част от Южна Америка е получила независимост от европейските колониални сили, което води до формирането на множество суверенни нации.
Борби след независимостта
Периодът след обявяването на независимостта в Южна Америка беше белязан от значителна политическа нестабилност. Новосформираните нации се борят с проблеми като териториални спорове, икономическа зависимост и предизвикателството за изграждане на сплотени национални идентичности. Честите конфликти, както вътрешни, така и между съседни държави, характеризират тази епоха. Видни примери включват войната на Тройния съюз (1864-1870), включваща Парагвай срещу Бразилия, Аржентина и Уругвай, и войната в Тихия океан (1879-1884) между Чили, Боливия и Перу.
Икономическо и социално развитие
В края на 19-ти и началото на 20-ти век Южна Америка претърпя значителни икономически и социални трансформации. Икономиката, ориентирана към износ, се разшири със стоки като кафе, каучук, говеждо месо и минерали, движещи растежа. Това обаче доведе и до икономическа зависимост от световните пазари. В социално отношение през периода се наблюдава увеличена имиграция от Европа, особено към Аржентина и Бразилия, което допринася за културното многообразие на региона. Индустриализацията започна да пуска корени, особено в страни като Аржентина и Бразилия, полагайки основите за бъдещо икономическо развитие.
Размирици и реформи на 20-ти век
20-ти век в Южна Америка е период на интензивни политически и социални катаклизми. Много страни преживяха периоди на военна диктатура, водени от динамиката на Студената война и вътрешните борби. Забележителни примери включват военните хунти в Бразилия (1964-1985), Аржентина (1976-1983) и Чили при Аугусто Пиночет (1973-1990). Въпреки репресиите и нарушенията на правата на човека, тези периоди също така стимулират движенията за демокрация и социални реформи. Последната част на века видя вълна от демократизация, като страните се върнаха към гражданско управление.
Съвременна Южна Америка
През последните десетилетия Южна Америка направи значителни крачки в икономическото развитие, социалния прогрес и политическата стабилност. Държави като Бразилия, Аржентина и Чили се превърнаха в регионални сили с разнообразни икономики. Регионът също е свидетел на усилия за по-голяма интеграция, илюстрирани от организации като Меркосур и Съюза на южноамериканските нации (UNASUR). Въпреки това остават предизвикателства, включително икономическо неравенство, политическа корупция и социални вълнения. Екологичните проблеми, особено обезлесяването в Амазонка, също представляват значителна заплаха за бъдещето на континента.
